От обич се прераждам
Бушувам в гънките на времето,
замъглено от желание в очите.
С изгревите розови се сливам,
и сънувам... от обич се прераждам.
В залеза с душа на вятър,
безпосочна, огнена изгарям.
Мечтите с бурите догонвам,
и аромата на живота вдъхвам.
Милвам с полъх пролетните клони,
през ливади тучни преминавам.
На сърцето от изплаканите сълзи...
с облаците бели се преливам.
От заскрежени върхове на планините
тръгвам с порива си нов...
От чешмата пееща на двора,
в тънката трева трептя със нежен зов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
