14 апр. 2010 г., 20:29

От рамките ме гледа красотата 

  Поэзия » Философская
444 0 2

Картините ти нещо ми говорят.

Картините ти нещо с мене спорят.

Шепнат ми уверено платната,

че жива е все още красотата.

 

И ето я пред мен - прекрасна -

на пошлост и разруха неподвластна.

Гледа ме с очите на икона

една красива българска Мадона.

 

 

От устните с игривата усмивка

изгрява топла, слънчева усмивка.

Над сивота и пустош от платната

извира и сияе светлината.

 

 

А цветовете като живи

извайват форми причудливи.

В очите ми дъгата заблестява

и нещо във гърдите ми запява.

 

Вълшебнико, служи на красотата!

Дарявай на духа ми свободата!

В платната вярата изгубена намирам

и смисъл за живота в тях съзирам.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??