От рамките ме гледа красотата
Картините ти нещо ми говорят.
Картините ти нещо с мене спорят.
Шепнат ми уверено платната,
че жива е все още красотата.
И ето я пред мен - прекрасна -
на пошлост и разруха неподвластна.
Гледа ме с очите на икона
една красива българска Мадона.
От устните с игривата усмивка
изгрява топла, слънчева усмивка.
Над сивота и пустош от платната
извира и сияе светлината.
А цветовете като живи
извайват форми причудливи.
В очите ми дъгата заблестява
и нещо във гърдите ми запява.
Вълшебнико, служи на красотата!
Дарявай на духа ми свободата!
В платната вярата изгубена намирам
и смисъл за живота в тях съзирам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
