12 июл. 2010 г., 11:59

От страх те измислих

1.2K 0 17

От страх те измислих   

 

Синевата трепти в очите любими:

дивна приказка в гробищна паст,

завъртяла душата ми с сласт

в градоносна кошмарна пустиня.

 

Сън сънувах злокобен в нощта

и от страх те измислих навярно.

А мечтата за теб лъчезарна

ме обрече да спя в самота...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не знам колко съм виновен пред теб за едно мое обещание, но искам да бъдеш по-оптимистична! Сърдечен поздрав от едно лошо момче!
  • Ти си сън и мечта,
    синева във очите любими...
  • Мечтите се сбъдват,Плами! С поздрави!
  • Не се страхувай!!!Много хубав стих, но се опитай да използваш страха само за муза,а после да го изоставиш...Поздрави!!!
    ПОЩА!!!
  • Много хубав стих Плами!Поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...