28 дек. 2007 г., 17:29

От суета

1.3K 0 36
Празно бе последното ни сбогом.Празни бяха моите очи..........Гледам те и нищо не напомня,колко се обичахме преди!   Татуирахме си грешки по челатаи прощавахме си с половин уста.Никой не признаваше винатаи никой не осъждаше това!       Дали сме уморени от обичанеили умора бе стаена в любовта?Допуснахме коварно безразличиемежду ни да навлезе, без борба!            Сега сме ослепели, без отблясъци.И празни са очите на нощта.Пътеките отдавна са размазанис въздишките, ей тъй... от суета!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжен стих,....отново ме докосна!!
  • Аз... наистина останах без думи
    Каквото и да кажа, ще е малко, така че
    само ще ти благодаря, че ги има тия
    редове
  • Силно емоционален е стиха ти, Ани, и няма как да не ме трогне!
    Прегръщам те!
  • Благодаря ви, Откровенци!
    Кадир, аз съм си весел човек, но като ми дойде мисъта,
    бързам да я споделя!
  • Много силен и емоционален стих! Поздравления! Невероятен поетичен талант!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...