От ужас плачеше Земята...
1.1K
0
2
От ужас плачеше земята,
открила мъртви рожбите си мили –
глава склонили са цветята,
с отровна вода са се поили...
Дърветата – белите й дробове,
стърчат изсъхнали над нейните гърди,
верни приятели - бродещите ветрове,
изчезнаха някъде из нейните дълбини.
Птиците не й пеят вече приспивна песен
и не се крият из храстите й заблудени животинки,
сведе глава и безсмъртната плесен,
не зреят вече червените къпинки.
Наоколо все пустош и потискаща празнота.
Но ето, нечий глас се чува отдалеч!
Нов живот ли, нов живот?
Не.
Смъртта!
Иде да накаже провинилите се с сеч!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Няма значение Все права защищены
