15.06.2008 г., 16:11 ч.

От ужас плачеше Земята... 

  Поезия » Друга
707 0 2

 

От ужас плачеше земята,
открила мъртви рожбите си мили –
глава склонили са цветята,
с отровна вода са се поили...

Дърветата – белите й дробове,
стърчат изсъхнали над нейните гърди,
верни приятели - бродещите ветрове,
изчезнаха някъде из нейните дълбини.

Птиците не й пеят вече приспивна песен
и не се крият из храстите й заблудени животинки,
сведе глава и безсмъртната плесен,
не зреят вече червените къпинки.

Наоколо все пустош и потискаща празнота.
Но ето, нечий глас се чува отдалеч!
Нов живот ли, нов живот?
Не.
Смъртта!
Иде да накаже провинилите се с сеч!

© Няма значение Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубава тема, хареса ми!
    Поздрави!
  • Наистина е тревожно това, което човекът
    причинява на природата! Да се грижим
    и я пазим! Поздрав!
Предложения
: ??:??