10 февр. 2015 г., 20:25

От всяко дърво свирка...

1.2K 0 0
Реших да опитам,
човек да излъжа,
но мигом усетих,
че носът ми расте!
Реших без да питам,
кутре да развържа.
Добро уж направих,
но останах с издрани ръце!

И си тръгнах напред
по мойта пътека.
С честност и труд
да търся успех
в днешния свят.

И се взирах навред
за моята "Мека",
но глас аз дочух
с презрителен смях:
"Не става от теб депутат!"

И гражданин станах,
почти европеец.
И бизнес захванах
със чужд капитал.
На живот го ударих,
а вътре у мене
се топеше човека,
направен от кал.

И погледнах напред
и вместо пътека -
врява и смут,
вопъл и прах
в новия свят.

И потърсих отчаян
пак своята "Мека",
а познатият глас
с въздишка ми рече:
"Бъди си човек - не човече!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...