10 feb 2015, 20:25

От всяко дърво свирка...

  Poesía » Civil
1.2K 0 0
Реших да опитам,
човек да излъжа,
но мигом усетих,
че носът ми расте!
Реших без да питам,
кутре да развържа.
Добро уж направих,
но останах с издрани ръце!

И си тръгнах напред
по мойта пътека.
С честност и труд
да търся успех
в днешния свят.

И се взирах навред
за моята "Мека",
но глас аз дочух
с презрителен смях:
"Не става от теб депутат!"

И гражданин станах,
почти европеец.
И бизнес захванах
със чужд капитал.
На живот го ударих,
а вътре у мене
се топеше човека,
направен от кал.

И погледнах напред
и вместо пътека -
врява и смут,
вопъл и прах
в новия свят.

И потърсих отчаян
пак своята "Мека",
а познатият глас
с въздишка ми рече:
"Бъди си човек - не човече!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...