Отбивката на нашето мълчание
Аз крия се
от "нежността" на твоите ръце
във жълтото
на столичните светофари.
Разкъсана подмятат ме
по улично
премръзналите минувачи.
Угарям във канавките
като неизгасената
цигара.
До непоносимост причернели
по есенно,
зениците,
клепачите ми хапят.
До белезност след тебе
мантинелите
пристягат пътя
в глуха крайност.
След всяко следващо
намиране
във мен проскърцва
мисълта за бягство.
Преди проглеждане...
се свивам
ъглово,
непоносимо тиха,
малка.
След всяко твое истинско
"обичане"
в бездумие зараствам.
В отбивката на
хорското мълчание -
на десет крачки
в две очи
е страшна тишината.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Киара Все права защищены
Поздравления!
