Отбивката на нашето мълчание
Аз крия се
от "нежността" на твоите ръце
във жълтото
на столичните светофари.
Разкъсана подмятат ме
по улично
премръзналите минувачи.
Угарям във канавките
като неизгасената
цигара.
До непоносимост причернели
по есенно,
зениците,
клепачите ми хапят.
До белезност след тебе
мантинелите
пристягат пътя
в глуха крайност.
След всяко следващо
намиране
във мен проскърцва
мисълта за бягство.
Преди проглеждане...
се свивам
ъглово,
непоносимо тиха,
малка.
След всяко твое истинско
"обичане"
в бездумие зараствам.
В отбивката на
хорското мълчание -
на десет крачки
в две очи
е страшна тишината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киара Всички права запазени
Поздравления!
