Посветено на отчаянието ми на 26.05.2005 г.
Аз нямам приятели,
аз съм сам,
останаха ми само предатели
и искам да отида там,
дето всичко е красиво
и детството ми да е сполучливо.
Аз нямам родители,
аз съм сам,
нямам даже покровители
и отново искам да съм там,
дето всичко е невероятно,
хубаво, велико и приятно.
Искам със живота си да свърша
и да се превърна в гнусна мърша.
Искам да ми дойде края,
да умра и да съм в рая.
Дали смъртта ми ще зарадва всички
или ще натъжи познатите добри душички...
И когато си замина
ще бъда срам за всеки мой роднина.
За съжаление, съм още жив,
все така грозен и пъпчив...
Ще живея, за да мразя всеки,
ще живея, за да дразня ви вовеки...
С написаното по горе се извинявам на моите родители, близки и приятели!...
© Мартин Младенов Все права защищены
ще живея, за да дразня ви вовеки...
На твоето отрицание аз противопоставям любов -
"Обичай, за да си обичан!"
И... дано си преодолял отчаянието си, защото въпреки лошите моменти,
животът може да е прекрасен!