15 июн. 2006 г., 16:11

Отчаяние!!! 

  Поэзия
616 1 3

 Посветено на отчаянието ми на 26.05.2005 г.

 

 Аз нямам приятели,
 аз съм сам,
 останаха ми само предатели
 и искам да отида там,
 дето всичко е красиво
 и детството ми да е сполучливо.

 Аз нямам родители,
 аз съм сам,
 нямам даже покровители
 и отново искам да съм там,
 дето всичко е невероятно,
 хубаво, велико и приятно.

 Искам със живота си да свърша
 и да се превърна в гнусна мърша.
 Искам да ми дойде края,
 да умра и да съм в рая.
 Дали смъртта ми ще зарадва всички
 или ще натъжи познатите добри душички...

 И когато си замина
 ще бъда срам за всеки мой роднина.
 За съжаление, съм още жив,
 все така грозен и пъпчив...
 Ще живея, за да мразя всеки,
 ще живея, за да дразня ви вовеки...


С написаното по горе се извинявам на моите родители, близки и приятели!...

© Мартин Младенов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ще живея, за да мразя всеки,
    ще живея, за да дразня ви вовеки...

    На твоето отрицание аз противопоставям любов -
    "Обичай, за да си обичан!"
    И... дано си преодолял отчаянието си, защото въпреки лошите моменти,
    животът може да е прекрасен!



  • ако не го беше сричала щеше да видиш че има рима навсякаде... все тая, мерси все пак за мнението...
  • Доста тежко,всеки човек се чувства понякога излишен,малко по ведро!Добре е оформено стихотворението,някаде и рима има.
Предложения
: ??:??