Jun 15, 2006, 4:11 PM

Отчаяние!!!

  Poetry
752 1 3

 Посветено на отчаянието ми на 26.05.2005 г.

 

 Аз нямам приятели,
 аз съм сам,
 останаха ми само предатели
 и искам да отида там,
 дето всичко е красиво
 и детството ми да е сполучливо.

 Аз нямам родители,
 аз съм сам,
 нямам даже покровители
 и отново искам да съм там,
 дето всичко е невероятно,
 хубаво, велико и приятно.

 Искам със живота си да свърша
 и да се превърна в гнусна мърша.
 Искам да ми дойде края,
 да умра и да съм в рая.
 Дали смъртта ми ще зарадва всички
 или ще натъжи познатите добри душички...

 И когато си замина
 ще бъда срам за всеки мой роднина.
 За съжаление, съм още жив,
 все така грозен и пъпчив...
 Ще живея, за да мразя всеки,
 ще живея, за да дразня ви вовеки...


С написаното по горе се извинявам на моите родители, близки и приятели!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Младенов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще живея, за да мразя всеки,
    ще живея, за да дразня ви вовеки...

    На твоето отрицание аз противопоставям любов -
    "Обичай, за да си обичан!"
    И... дано си преодолял отчаянието си, защото въпреки лошите моменти,
    животът може да е прекрасен!



  • ако не го беше сричала щеше да видиш че има рима навсякаде... все тая, мерси все пак за мнението...
  • Доста тежко,всеки човек се чувства понякога излишен,малко по ведро!Добре е оформено стихотворението,някаде и рима има.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...