Отчаяние
Отчаяние
Когато някой си отива
и ти нямаш сили да го спреш,
когато нещо в теб загива
и кървав дъжд със сълзите ти се слива,
ти иде просто да се предадеш.
Когато душата ти умира
и смъртта в теб се взира,
когато сърцето ти не спира да кърви
и тъгата все след теб върви,
имаш нужда само да умреш.
Когато си загубил своята любов
и нямаш силата за порив нов,
когато усетиш, че твоят свят се срива,
а любимият ти си отива,
искаш винаги да спиш.
Искаш кървави сълзи
да галят пак душата ти.
Искаш просто да вали, вали, вали...
Когато някой си отива
и ти нямаш сили да го спреш,
когато нещо в теб загива
и кървав дъжд със сълзите ти се слива,
ти иде просто да се предадеш.
Когато душата ти умира
и смъртта в теб се взира,
когато сърцето ти не спира да кърви
и тъгата все след теб върви,
имаш нужда само да умреш.
Когато си загубил своята любов
и нямаш силата за порив нов,
когато усетиш, че твоят свят се срива,
а любимият ти си отива,
искаш винаги да спиш.
Искаш кървави сълзи
да галят пак душата ти.
Искаш просто да вали, вали, вали...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Маркова Все права защищены
