Отчаяние
Отчаяние
Когато някой си отива
и ти нямаш сили да го спреш,
когато нещо в теб загива
и кървав дъжд със сълзите ти се слива,
ти иде просто да се предадеш.
Когато душата ти умира
и смъртта в теб се взира,
когато сърцето ти не спира да кърви
и тъгата все след теб върви,
имаш нужда само да умреш.
Когато си загубил своята любов
и нямаш силата за порив нов,
когато усетиш, че твоят свят се срива,
а любимият ти си отива,
искаш винаги да спиш.
Искаш кървави сълзи
да галят пак душата ти.
Искаш просто да вали, вали, вали...
Когато някой си отива
и ти нямаш сили да го спреш,
когато нещо в теб загива
и кървав дъжд със сълзите ти се слива,
ти иде просто да се предадеш.
Когато душата ти умира
и смъртта в теб се взира,
когато сърцето ти не спира да кърви
и тъгата все след теб върви,
имаш нужда само да умреш.
Когато си загубил своята любов
и нямаш силата за порив нов,
когато усетиш, че твоят свят се срива,
а любимият ти си отива,
искаш винаги да спиш.
Искаш кървави сълзи
да галят пак душата ти.
Искаш просто да вали, вали, вали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Маркова Всички права запазени
