Отдих при мама
Полето замира,
долита нощта,
светулки тъмата бродират.
Звезди Дяволити
подават чела
и месеца влюбен задирят.
Щурците запяват,
заспива светът,
сърце ми от слабост припява.
Ветрец разладанец
на клон се люлей
и сънища златни дарява.
Зора, ти не бързай,
денят е свадлив -
от родния праг раздели ме.
Ветрец-бързоходец,
стани ми ти брат,
при мама за миг заведи ме!
Аз зная - тя чака,
подпряла чело,
придремва, приплаква, зове ме...
Нощта се стопява,
зора, зазори,
аз върнах се, мамо -
срещни ме!
долита нощта,
светулки тъмата бродират.
Звезди Дяволити
подават чела
и месеца влюбен задирят.
Щурците запяват,
заспива светът,
сърце ми от слабост припява.
Ветрец разладанец
на клон се люлей
и сънища златни дарява.
Зора, ти не бързай,
денят е свадлив -
от родния праг раздели ме.
Ветрец-бързоходец,
стани ми ти брат,
при мама за миг заведи ме!
Аз зная - тя чака,
подпряла чело,
придремва, приплаква, зове ме...
Нощта се стопява,
зора, зазори,
аз върнах се, мамо -
срещни ме!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергина Давидова Все права защищены
