25 авг. 2010 г., 22:07

Отговор

887 0 2

Премислях всеки ход и пак грешах

Опитвах се да правя план след план

Но пак да те запазя не можах

Оказах се в поредния капан.

 

Измъквах се и продължавах да упорствам

Забравях за нещата от които ме боли

Не се страхувах и от думи хорски

Щом можеше пак моя да си ти

 

Живеех за това да си щастлива

Да виждам как усмихваш се дори насън

Във всеки миг със теб любов откривах

Мислех че в сърцето ти дълбоко съм а пак съм бил отвън.

 

Човекът в мен ти казваше върви си

Сърцето  молеше те остани

И от двете нищо не зависеше

Отговорът можеше да кажеш само ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© okinaf Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...