25.08.2010 г., 22:07

Отговор

886 0 2

Премислях всеки ход и пак грешах

Опитвах се да правя план след план

Но пак да те запазя не можах

Оказах се в поредния капан.

 

Измъквах се и продължавах да упорствам

Забравях за нещата от които ме боли

Не се страхувах и от думи хорски

Щом можеше пак моя да си ти

 

Живеех за това да си щастлива

Да виждам как усмихваш се дори насън

Във всеки миг със теб любов откривах

Мислех че в сърцето ти дълбоко съм а пак съм бил отвън.

 

Човекът в мен ти казваше върви си

Сърцето  молеше те остани

И от двете нищо не зависеше

Отговорът можеше да кажеш само ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© okinaf Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...