Отговор
ОТГОВОР
Минавам покрай лъскавите магазини.
Костюми, рокли и обувки лукс.
Пред тях на паркинга шикозни лимузини.
Богати собственици със изискан вкус.
Замислям се: това са железца, парцалки.
О, суета и прах! О, прах и суета!
Как всичките предмети ми изглеждат жалки,
а притежателите - в плен на гордостта.
В съседна уличка е раят за клошари -
контейнерите за изхвърлената смет.
Един бедняк - дано огризки там завари.
Във него разпознавам лудия поет.
И викам си: един от глад и студ умира,
а друг лежи на топло и доволно сит.
По дяволите! - аз това не го разбирам.
Въпросът ми към имащите е открит.
Да търся отговор отбивам се във храма.
Там фарисеите мълчат с души от леш...
Намирам го в една жена да носи пламък
червената сълза за палнатата свещ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Върбан Колев Все права защищены
