31.07.2014 г., 10:46

Отговор

1.9K 0 10

ОТГОВОР

 

Минавам покрай лъскавите магазини.

Костюми, рокли и обувки лукс.

Пред тях на паркинга шикозни лимузини.

Богати собственици със изискан вкус.

 

Замислям се: това са железца, парцалки.

О, суета и прах! О, прах и суета!

Как всичките предмети ми изглеждат жалки,

а притежателите - в плен на гордостта.

 

В съседна уличка е раят за клошари -

контейнерите за изхвърлената смет.

Един бедняк - дано огризки там завари.

Във него разпознавам лудия поет.

 

И викам си: един от глад и студ умира,

а друг лежи на топло и доволно сит.

По дяволите! - аз това не го разбирам.

Въпросът ми към имащите е открит.

 

Да търся отговор отбивам се във храма.

Там фарисеите мълчат с души от леш...

Намирам го в една жена да носи пламък

червената сълза за палнатата свещ!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Върбан Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички ,отбили се тук!
  • Това, че лудият поет се разпознава като клошар и рови в кофите за остатъци храна, не го разбирам. За всеки, който иска и желае може да работи независимо каква е тя, защото срамна работа няма. И тогава ще бъде сит и доволен от живота. А колкото до богатите нека да има и такива, стига да са постигнали всичко с честен труд
  • Харесва ми!
  • Временно сме тук, ползваме на заем, а заделеното време губим за да презадоволим материалните нужди, а всъщност от колко малко се нуждае един човек за бъде...
    Харесва ми!
  • Така е, Искрене, разбрал съм го отдавна това.
    Бос ходя - но гордо стъпвам!
    И един отговор - утре, Няма как, от мен.
    Беше ми дошло преди два-три месеца - и е за вас.
    Ами, четете.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...