8 нояб. 2005 г., 20:23

Отговор с обич

1.7K 0 3
O Т Г О В О Р С О Б И Ч

Очи звездички - вперени във моите очи.
Ръце самички - чакат някой да ги подкрепи.
Каква е тази участ страшна?
С какво заслужиха да са сами?
Деца прекрасни - малки по неволя мъдреци,
със безнадеждни и обречени съдби.

А хората - превзети моралисти,
прикрито вайкат се, но тях не ги боли.
Треперят за пари, коли и вили,
не се замислят за самотните души.

А малко трябва те да са щастливи.
Сърце голямо и безкрайна топлина.
Очите им да те попитат: "Мамо?"
И да отвърнеш с обич: "Да!"



14.08.2004

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Драгова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления за темата и за стихотворението! СУПЕР Е!!!
  • Поздрави и от мен!Прекрасно е!
  • Много тъжно и истинско!Поздрави!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...