Отговор с обич
Очи звездички - вперени във моите очи.
Ръце самички - чакат някой да ги подкрепи.
Каква е тази участ страшна?
С какво заслужиха да са сами?
Деца прекрасни - малки по неволя мъдреци,
със безнадеждни и обречени съдби.
А хората - превзети моралисти,
прикрито вайкат се, но тях не ги боли.
Треперят за пари, коли и вили,
не се замислят за самотните души.
А малко трябва те да са щастливи.
Сърце голямо и безкрайна топлина.
Очите им да те попитат: "Мамо?"
И да отвърнеш с обич: "Да!"
14.08.2004
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Драгова Все права защищены