8.11.2005 г., 20:23 ч.

Отговор с обич 

  Поезия
1319 0 3
O Т Г О В О Р С О Б И Ч

Очи звездички - вперени във моите очи.
Ръце самички - чакат някой да ги подкрепи.
Каква е тази участ страшна?
С какво заслужиха да са сами?
Деца прекрасни - малки по неволя мъдреци,
със безнадеждни и обречени съдби.

А хората - превзети моралисти,
прикрито вайкат се, но тях не ги боли.
Треперят за пари, коли и вили,
не се замислят за самотните души.

А малко трябва те да са щастливи.
Сърце голямо и безкрайна топлина.
Очите им да те попитат: "Мамо?"
И да отвърнеш с обич: "Да!"



14.08.2004

© Павлина Драгова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления за темата и за стихотворението! СУПЕР Е!!!
  • Поздрави и от мен!Прекрасно е!
  • Много тъжно и истинско!Поздрави!!!
Предложения
: ??:??