1 июл. 2010 г., 14:15

Отива ми

1.1K 0 0

                 Отива ми


Отива ми. Ах, колко ми отива
със сянката си мост да закрепя.
От прашните си чувства да се скрия.
Сама да взема да се отвлека…?!

Отива ми да бъда облак странен.
Над себе си безформено валя.
Киселина съм. И си правя рани.
Проучвам се. Дали ще преболя…?!

Отива ми да бъда зла, порочна.
Отива ми и всеки кръг на Данте.
Но ако ти, Любов, не стреляш точно,
ще са ми нужни Душе-лубриканти…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...