Отива ми

Отива ми. Ах, колко ми отива
със сянката си мост да закрепя.
От прашните си чувства да се скрия.
Сама да взема да се отвлека…?!

Отива ми да бъда облак странен.
Над себе си безформено валя.
Киселина съм. И си правя рани.
Проучвам се. Дали ще преболя…?!

Отива ми да бъда зла, порочна.
Отива ми и всеки кръг на Данте.
Но ако ти, Любов, не стреляш точно,
ще са ми нужни Душе-лубриканти…