Отиваш си
Отиваш си със този влак последен,
прегърнала отминалия спомен,
отворила ръце за новото начало,
от което вече съм изгонен...
Раздялата и нас догони,
а свят като дъга рисувахме,
със много обич и цветя,
и заедно във него си лудувахме.
Усмихвам се, помисля ли за теб,
омраза никога не ще изпитам,
тръгнеш ли, ще махна със ръка,
и после сълзите си ще повикам...
Последен писък - влакът тръгва,
помни, че някой тук за тебе го боли,
успех ти пожелавам, много те обичам,
късмет и Бог да те благослови!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Зафиров Все права защищены
