21 нояб. 2020 г., 07:44

Откровение

461 0 2

На кръстопът... Разцепва се на две -

сърцето ми - на болка и надежда.

Ту страда то, ту искрено зове

след неочакваната наша среща.

 

Изправен съм пред трудната дилема -

по старият ли път да продължа

или по нов със тебе да поема,

чисто сливайки душа с душа?

 

Защо те мъчи моето признание?

Съмняваш се! Не ще те укоря!

Нужно е и време, и старание,

за да докажа, че за теб горя.

 

Дай ми шанс! От мене не страни!

Не унивай ти и не мълчи!

Ела отново и ме погледни

с най- прекрасните, добри очи!

 

Топлина си ти, която аз

искам да докосвам с любовта.

В очакване за тебе всеки час

е самота и тръпка, и мечта.

 

Да изгасне нежността, не бива!

Не бъди за мен случаен знак!

Нека има светла перспектива!

Жадувам силно да те видя пак!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно!
  • Пристъпвам тихо в цветния листец...
    О, аз ще взема златната си лира,
    ще те поръся с трелите - прашец,
    че сърцето ми от смут направо спира... 😋

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...