6 мая 2008 г., 12:49

Откровение 

  Поэзия » Философская
743 0 3
ОТКРОВЕНИЕ


Отлитат месеците и годините
към хоризонта устремени някъде.
В безспирен опит ние да ги следваме,
назад дори и не поглеждаме -
да видим колко път сме извървяли,
улисани, тъй много изтървали.
И докато следваме мечтите си,
дали се спряхме пред умислен старец
или пред весел детски крясък?
Успяхме ли да видим красотата
в песента на птиците, в цъфтежа на цветята?
Или пък, хукнали след дните сиви,
не забелязваме дори, че ний сме живи.
И вятъра подгонили отчаяно,
не спираме да поздравиме слънцето.
А то неспирно своя ход си следва,
последвано от дните и годините.
Не можем да го спрем, ни да го върнем,
остава само да го ИЗЖИВЕЕМ!

© Мергюл Ахмедова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??