6 мая 2008 г., 12:49

Откровение

983 0 3
ОТКРОВЕНИЕ


Отлитат месеците и годините
към хоризонта устремени някъде.
В безспирен опит ние да ги следваме,
назад дори и не поглеждаме -
да видим колко път сме извървяли,
улисани, тъй много изтървали.
И докато следваме мечтите си,
дали се спряхме пред умислен старец
или пред весел детски крясък?
Успяхме ли да видим красотата
в песента на птиците, в цъфтежа на цветята?
Или пък, хукнали след дните сиви,
не забелязваме дори, че ний сме живи.
И вятъра подгонили отчаяно,
не спираме да поздравиме слънцето.
А то неспирно своя ход си следва,
последвано от дните и годините.
Не можем да го спрем, ни да го върнем,
остава само да го ИЗЖИВЕЕМ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мергюл Ахмедова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....