6.05.2008 г., 12:49

Откровение

988 0 3
ОТКРОВЕНИЕ


Отлитат месеците и годините
към хоризонта устремени някъде.
В безспирен опит ние да ги следваме,
назад дори и не поглеждаме -
да видим колко път сме извървяли,
улисани, тъй много изтървали.
И докато следваме мечтите си,
дали се спряхме пред умислен старец
или пред весел детски крясък?
Успяхме ли да видим красотата
в песента на птиците, в цъфтежа на цветята?
Или пък, хукнали след дните сиви,
не забелязваме дори, че ний сме живи.
И вятъра подгонили отчаяно,
не спираме да поздравиме слънцето.
А то неспирно своя ход си следва,
последвано от дните и годините.
Не можем да го спрем, ни да го върнем,
остава само да го ИЗЖИВЕЕМ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мергюл Ахмедова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...