23 нояб. 2016 г., 01:12

Откровеният заник 

  Поэзия » Пейзажная, Философская
531 3 7

Хиляди въпроси си задавам,
галещи лъчи ме озаряват.
Робувах на чувства незабравени,
сега присмивам им се осъзната.

 

Сенките крият се от мен,
листата покушени се предават.
Слънцето ме преследва неизменно,
а Небето запълва стари рани.

 

Камуфлажът рязко пада,
очите стрелят яростно, но честно.
Грозният открива красивата осанка,
антитриумфира с донос вечен.

© Княгиня Нощ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??