Хиляди въпроси си задавам,
галещи лъчи ме озаряват.
Робувах на чувства незабравени,
сега присмивам им се осъзната.
Сенките крият се от мен,
листата покушени се предават.
Слънцето ме преследва неизменно,
а Небето запълва стари рани.
Камуфлажът рязко пада,
очите стрелят яростно, но честно.
Грозният открива красивата осанка,
антитриумфира с донос вечен.
© Княгиня Нощ Все права защищены