AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
23.11.2016 г., 1:12 ч.

Откровеният заник 

  Поезия » Пейзажна, Философска
532 3 7

Хиляди въпроси си задавам,
галещи лъчи ме озаряват.
Робувах на чувства незабравени,
сега присмивам им се осъзната.

 

Сенките крият се от мен,
листата покушени се предават.
Слънцето ме преследва неизменно,
а Небето запълва стари рани.

 

Камуфлажът рязко пада,
очите стрелят яростно, но честно.
Грозният открива красивата осанка,
антитриумфира с донос вечен.

© Княгиня Нощ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??