22 авг. 2010 г., 19:32

Отлетяло детство 

  Поэзия
566 0 2

В един океан от болки
потънaха моите мънички мечти.
Плача, но вълните заливат
тези самотни, безпомощни сълзи.

 

Къде са моите приказки,
невинните ми надежди?
Кога пораснах аз, мамо,
защо с теб останахме

толкова непознати и чужди?

 

Къде са моите радости,
къде е малката ми пролетна душа?
Кога се превърнах в есен, мамо,
кога окапаха зелените листа?

 

И цветята на невинността увехнаха,
сърце като падащото листо, пожълтяло.
И приказните птички заминаха
като моето детство отлетяло.

 

Милан Милев
22.08.2010

© Милан Милев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всичко отминава толкова бързо, че после се чудиш случило ли се е и кога?!
    Поздрав за стихът ти...натъжаващ, но приятен и мъдър.
  • Тъжно и хубаво!
Предложения
: ??:??