Отлетяло детство
В един океан от болки
потънaха моите мънички мечти.
Плача, но вълните заливат
тези самотни, безпомощни сълзи.
Къде са моите приказки,
невинните ми надежди?
Кога пораснах аз, мамо,
защо с теб останахме
толкова непознати и чужди?
Къде са моите радости,
къде е малката ми пролетна душа?
Кога се превърнах в есен, мамо,
кога окапаха зелените листа?
И цветята на невинността увехнаха,
сърце като падащото листо, пожълтяло.
И приказните птички заминаха
като моето детство отлетяло.
Милан Милев
22.08.2010
© Милан Милев All rights reserved.
