Aug 22, 2010, 7:32 PM

Отлетяло детство 

  Poetry
589 0 2

В един океан от болки
потънaха моите мънички мечти.
Плача, но вълните заливат
тези самотни, безпомощни сълзи.

 

Къде са моите приказки,
невинните ми надежди?
Кога пораснах аз, мамо,
защо с теб останахме

толкова непознати и чужди?

 

Къде са моите радости,
къде е малката ми пролетна душа?
Кога се превърнах в есен, мамо,
кога окапаха зелените листа?

 

И цветята на невинността увехнаха,
сърце като падащото листо, пожълтяло.
И приказните птички заминаха
като моето детство отлетяло.

 

Милан Милев
22.08.2010

© Милан Милев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Всичко отминава толкова бързо, че после се чудиш случило ли се е и кога?!
    Поздрав за стихът ти...натъжаващ, но приятен и мъдър.
  • Тъжно и хубаво!
Random works
: ??:??