ОТЛЕТЯЛО ЯТО
ОТЛЕТЯЛО ЯТО
На випуск 1971-1975 г. при ИТ гр. Луковит
Отмина вече слънчевото лято,
след толкова години, ето, пак
събрало се е пъстрото ни ято
отново пред училищния праг.
Събрали сме се пак съученици
на своята поредна среща тук,
щастливи като прелетните птици,
преди да отлетят към своя юг.
Пристъпваме един подир един,
сълзи блестят във нашите очи
и всеки сяда пак на своя чин,
унесен всеки в спомени, мълчи...
Как бързо мина буйната ни младост
в уроци, лудории и игри,
тук имаше и мъка, но и радост,
били сме лоши, ала и добри.
Едни от нас са още несемейни,
а други имат вече и деца,
но в битките житейски сме калени,
все още с млади, влюбени сърца.
Нещата, за които сме мечтали
в живота ни забързан и нелек,
постигнахме ли, всичко ли сме дали,
за да заслужим името – Човек?!
О, време ученическо, къде си,
кажи защо тъй бързо отлетя?
Нима отмина като сън чудесен
и няма да се върне младостта?
Пламтят листата, потопени в злато,
навън е хладно, идва есента,
отмина вече слънчевото лято,
на юг отлитат птичите ята...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Манов Все права защищены
