Отминала надежда

О, неразумний! Какво ти стори?
В заблудата си своя ме виниш?
От грехове са твоите простори,
а гледаш с укор и мълчиш!

Нима очакваш да се моля,
виж, силна съм и имам воля,
сърцето ми най-сетне се смири
и любов към тебе не таи!

Отмина като полъх, като вятър -
тъгата, радостта и нашите мечти,
остана екот в спомен кратък
на чужди, не на твоите гърди!

Преминаха тревоги, болки, рани,
отмина като ято спомени събрани,
затварям страницата в календара,
за нов живот и без надежда стара!

 Лъчиста