p74poli (ЛЪЧИСТА) p74poli (ЛЪЧИСТА)
5 297
Dec 18, 2011, 12:43 PM  

Отминала надежда

  Poetry » Love
743 0 1

Отминала надежда

О, неразумний! Какво ти стори?
В заблудата си своя ме виниш?
От грехове са твоите простори,
а гледаш с укор и мълчиш!

Нима очакваш да се моля,
виж, силна съм и имам воля,
сърцето ми най-сетне се смири
и любов към тебе не таи!

Отмина като полъх, като вятър -
тъгата, радостта и нашите мечти,
остана екот в спомен кратък
на чужди, не на твоите гърди!

Преминаха тревоги, болки, рани,
отмина като ято спомени събрани,
затварям страницата в календара,
за нов живот и без надежда стара!


 Лъчиста


 

 


 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0