The_gold_f (Веселина Костадинова)
93 1019
7 авг. 2007 г., 09:01

Отмъщение 

  Поэзия
685 1 2
 

Очите кървясали, пълни със злоба,

ръцете треперят, готови за унищожение.

Да запазя самообладание - единствената ми молба,

мечтая да изпитам истинското удовлетворение.


Добра ли? Не! Вече съм злодей!

Истинска ли? Не! Лицемерието ме покори.

Ще изгориш! Не ме дразни! Недей!

Нечовечността им сърцето ми умори!


Господ ще ги накаже.

- Не! - отсякох Аз. - Дяволът ще отмъсти.

Що е безпомощност пъкленото в мен ще им покаже.

Всичко изстрадано сега тях ще навести.

 

Бележка на автора: Мили приятели, за да не се чудите защо съм сътворила това, исках да ви споделя, че го посвещавам на бившите си шефове, които ме съсипаха и психически и физически... Отмъстих ли си? Да! Съжалявам ли за нещо? Не! Научих, че трябва винаги да мислиш първо за себе си!

© Веселина Костадинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да мило,наистина беше същински ужас.Добре,че всичко най-сетне свърши.Поздрав за прекрасния стих.
  • Много силен,изстрадан стих!
    Познато...
    И аз все нямам късмет в това отношение/със шефовете/....
Предложения
: ??:??