Отмъщение
По тъмните пътеки вечер не минавай,
аз те чакам там.
Недей за мене да говориш,
имай малко срам.
Аз ще чакам да сгрешиш,
безкрайно ще те дебна
и ако над това, което имаш, не бдиш,
към него ще посегна.
Ще ме виждаш навсякъде -
тъмна сянка, която те преследва
денем навън, а нощем в съня.
Ти безскрупулна с мене беше
и сега е мой ред да ти се отблагодаря.
Черно ще е слънцето,
когато под него минаваш.
Черна за теб ще е любовта на всички,
защото ти не я заслужаваш.
Адът за теб ще слезе на земята -
нещастието ще те застигне бързо
и всичко близко ще ти бъде вече чуждо.
Ще чуеш най-ужасните си думи,
които казваше на мен -
за теб самата хората
да ги говорят някой ден.
Отмъщението ми ще е дълго,
цял живот ще те преследва.
Омразата, която сега изпитваш,
никога няма да спре да те обсебва.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ахинора Бориславова Все права защищены
