Отмъщение
По тъмните пътеки вечер не минавай,
аз те чакам там.
Недей за мене да говориш,
имай малко срам.
Аз ще чакам да сгрешиш,
безкрайно ще те дебна
и ако над това, което имаш, не бдиш,
към него ще посегна.
Ще ме виждаш навсякъде -
тъмна сянка, която те преследва
денем навън, а нощем в съня.
Ти безскрупулна с мене беше
и сега е мой ред да ти се отблагодаря.
Черно ще е слънцето,
когато под него минаваш.
Черна за теб ще е любовта на всички,
защото ти не я заслужаваш.
Адът за теб ще слезе на земята -
нещастието ще те застигне бързо
и всичко близко ще ти бъде вече чуждо.
Ще чуеш най-ужасните си думи,
които казваше на мен -
за теб самата хората
да ги говорят някой ден.
Отмъщението ми ще е дълго,
цял живот ще те преследва.
Омразата, която сега изпитваш,
никога няма да спре да те обсебва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ахинора Бориславова Всички права запазени
