Отново
Отново
Пак е мрачно, сиво, зимно,
вятър броди в самота,
чувствата ми носталгично
плачат в моята душа.
Ти вървиш към мен отново,
носиш ми цветя, мечти,
ти направи най-прекрасни
тези зимни снежни дни.
В мен отново засиява
тази бяла тишина,
с твоите очи изгрява
непозната красота.
Образът ти ме вълнува
и във този ден студен!
Вече знам, че съществува
красотата и за мен.
Мария Мустакерска
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Maria Mustakerska Все права защищены
