Отново 2002г.
Гората е тиха, земята мълчи.
Цветята не смеят да вдигнат очи.
И всяко дърво е замръзнало в страх:
"Дали ще ни стигне, и мене, и тях?
Дали ще дочакаме идния ден?
Дали ще живеем или ще умрем?"
И ето, че чува се трясък и гръм,
дърветата сякаш омаяни в сън,
ослушват се плахо, надигат глави
и всеки в очакване само мълчи.
Долавя се пушек, издига се прах,
гората разбира - умря злия враг!
И всички отново разгръщат листа,
и всички възкликват "Вековна гора!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анита Йончева Все права защищены
