Отново 2002г.

4 сент. 2012 г., 19:24

Поэзия » Другая

694 0 2

Гората е тиха, земята мълчи.
Цветята не смеят да вдигнат очи.
И всяко дърво е замръзнало в страх:
"Дали ще ни стигне, и мене, и тях?
Дали ще дочакаме идния ден?
Дали ще живеем или ще умрем?"

И ето, че чува се трясък и гръм,

дърветата сякаш омаяни в сън,

ослушват се плахо, надигат глави

и всеки в очакване само мълчи.

Долавя се пушек, издига се прах,

гората разбира - умря злия враг!
И всички отново разгръщат листа,

и всички възкликват "Вековна гора!"

Отново 2002г.

Свързани произведения

Комментарии

Предложения