Отново
Отново мрак и тишина,
отново студ и самота,
отново болка и тъга,
отново я няма любовта,
отново съм сама, потънала в сълзи,
отново душата ми крещи
и се моли някой ден ти да спреш до мен,
но не с онзи поглед тъй студен,
нека и теб да те боли,
целия в сълзи... но ме забрави!
отново студ и самота,
отново болка и тъга,
отново я няма любовта,
отново съм сама, потънала в сълзи,
отново душата ми крещи
и се моли някой ден ти да спреш до мен,
но не с онзи поглед тъй студен,
нека и теб да те боли,
целия в сълзи... но ме забрави!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ралица Лазарова Все права защищены
Поздрав за хубавия стих!
