Отново скитам в олисялата гора
Отново скитам в олисялата гора!
Листата вчера бяха горе - днеска са в краката.
Пътеката се е завила с одеало.
Жълтее есенно високата трева
и ромоли край нея тихичко реката
в очакване на бронята си в бяло...
Къде са щъркелите газещи водата?
Къде намерили са си подслон, храна?
От срещата ни нова с тях дели година цяла!
Вървя по пътя тихо, в тъжна самота
и се опитвам песен да запея във гората...
Замръзват сълзите и се превръщат във Слана.
Събудих се!
В разгара сме на Лятото.
Дали било е само сън това?
Животът си тече като река...
И младостта по-ценна е от златото!
Не може да се купи със пара.
Научих в тоз живот, че утолява жаждата
отпита там - от шепата другарска
единствено Приятелска вода.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Милев Все права защищены
