Отново скитам в олисялата гора

Aug 15, 2018, 6:22 AM 2023-05-21T23:35:47+03:00

Poetry

238 2 3

Отново скитам в олисялата гора!
Листата вчера бяха горе - днеска са в краката.
Пътеката се е завила с одеало.

Жълтее есенно високата трева
и ромоли край нея тихичко реката
в очакване на бронята си в бяло...

Къде са щъркелите газещи водата?
Къде намерили са си подслон, храна?
От срещата ни нова с тях дели година цяла!

Вървя по пътя тихо, в тъжна самота
и се опитвам песен да запея във гората...
Замръзват сълзите и се превръщат във Слана.

Събудих се!
В разгара сме на Лятото.
Дали било е само сън това?

Животът си тече като река...
И младостта по-ценна е от златото!
Не може да се купи със пара.

Научих в тоз живот, че утолява жаждата
отпита там - от шепата другарска
единствено Приятелска вода.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Plevel (Силвия Илиева)

2018-08-15T23:59:32+03:00

"Научих в тоз живот, че утолява жаждата
отпита там - от шепата другарска
единствено Приятелска вода."
Споделям!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-08-15T16:11:41+03:00

Много е хубаво, Ачи!
vladetoned (Владислав Недялков)

2018-08-15T08:46:28+03:00

Изрисувани с поетично майсторство поетични картини ! Поздравления, Ангел!