Отпиши ми душата, сърце
Опиши ми душата, сърце.
Нареди най-красивите думи
като в песен на волно врабче,
припомни всички спомени в рими.
Разкажи за крайморския бряг,
в който босо момиченце тичах,
за мечтите ми детски и как
в цветни книжки аз приказки сричах.
Припомни за любовния блян
за най-чистите първи целувки.
Как отдадох те тебе, без свян,
на човека любим без преструвки.
А после сърце... продължи
по пътеките зрели за двама,
за децата - от радост сълзи,
рожби свидни, за тате и мама.
И стигни до жестокия миг,
в който ти ужасено в бездумие
спря да биеш, а после със вик
изкрещя: "Боже, що за безумие
да отнемеш от майка дете,
да разкъсаш плътта на парчета..."
Отпиши ми душата, сърце
или в ритъм изплаквай я, клета!
© Таня Мезева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
...!!!
-
!!!
-
Когато сърцето пише...
Поклон! -
Прегръщам те с обич! Талантлива и толкова скръбна...
-
Aз няма какво да добавя, след всичко вече казано преди мен! Истина е, че ме просълзи! Прегръщам те, мила Таня!
-
Поклон пред силата ти,Танче!
-
Благодаря на всички за топлите думи.
За съжаление сте прави, най-силните стихове са изстраданите.
Те носят заряда породен от болката, но за мен те имат и психотерапефтичен ефект. -
Болка!!! Издигане!!! Бъзкресение!!!
-
Просълзи ме, невероятна изповед бих казал аз!
Може би някой ще ме обвини в голословия или в това ,че непрестанно се повтарям, но - истинската поезия, онази дълбоко- чувствената, не се измисля, тя се изживява, тя се чувства със всяка малка частица на душата на твореца!
Това е.....стихотворението е невероятно въздействащо и силно, жалко че е съпреживяно от авторката, за което и съжалявам, но не е ли истина, че - " в тъгата и радостта се раждат най-истинските творби в литературата, живописта, музиката......Аз съм сигурен, че е така!
Поклон пред теб, Таня! Приеми моите най-искрени възхищения и аплодисменти! -
От душа изживяно!
-
Как да коментирам,когато ме задави мъката!Таня прегръщам те!
-
Отпиши,отпиши... Не съвсем...
Малка част остави като въглен.
Да гори, да горчи.И във плен
на тъгата да свети във тъмното.
Усетих светлината в теб... Прегръщам те, Таничка! -
В душата съм скрила
огромна сълза-
болка неземна,
в пазва свита змия.
Ставам сутрин със нея
и шептя през нощта
как да премина
през съня, а в деня
да полагам усмивки,
щит срещу зло
да подреждам горчиви
думи с добро
да приемам смирено
всяка мисъл с любов,
на инат и напук
на живота суров.
Своенравна съм, зная,
но не ще се предам,
пътят ще следвам,
щото някъде там
един ангел към мене
протяга ръце
и превръща със обич...
змията в сърце. -
Прекрасно !
-
Силна изповед. Всяка дума тежи като камък на мястото си и вълнува.
Поздрав, Таня! Остани винаги боец!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Това е най-тежкото нещо за една майка...