Nov 11, 2015, 9:42 PM

Отпиши ми душата, сърце 

  Poetry » Phylosophy
663 0 15

Опиши ми душата, сърце.
Нареди най-красивите думи
като в песен на волно врабче,
припомни всички спомени в рими.
Разкажи за крайморския бряг,
в който босо момиченце тичах,
за мечтите ми детски и как
в цветни книжки аз приказки сричах.
Припомни за любовния блян
за най-чистите първи целувки.
Как отдадох те тебе, без свян,
на човека любим без преструвки.
А после сърце... продължи
по пътеките зрели за двама,
за децата - от радост сълзи,
рожби свидни, за тате и мама.
И стигни до жестокия миг,
в който ти ужасено в бездумие
спря да биеш, а после със вик
изкрещя: "Боже, що за безумие
да отнемеш от майка дете,
да разкъсаш плътта на парчета..."


Отпиши ми душата, сърце
или в ритъм изплаквай я, клета!

 

© Таня Мезева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сърцето плаче и пропива стиха с тъга и страдание...
    Това е най-тежкото нещо за една майка...
  • ...!!!
  • !!!
  • Когато сърцето пише...
    Поклон!
  • Прегръщам те с обич! Талантлива и толкова скръбна...
  • Aз няма какво да добавя, след всичко вече казано преди мен! Истина е, че ме просълзи! Прегръщам те, мила Таня!
  • Поклон пред силата ти,Танче!
  • Благодаря на всички за топлите думи.
    За съжаление сте прави, най-силните стихове са изстраданите.
    Те носят заряда породен от болката, но за мен те имат и психотерапефтичен ефект.
  • Болка!!! Издигане!!! Бъзкресение!!!
  • От душа изживяно!
  • Как да коментирам,когато ме задави мъката!Таня прегръщам те!
  • Отпиши,отпиши... Не съвсем...
    Малка част остави като въглен.
    Да гори, да горчи.И във плен
    на тъгата да свети във тъмното.

    Усетих светлината в теб... Прегръщам те, Таничка!
  • В душата съм скрила
    огромна сълза-
    болка неземна,
    в пазва свита змия.
    Ставам сутрин със нея
    и шептя през нощта
    как да премина
    през съня, а в деня
    да полагам усмивки,
    щит срещу зло
    да подреждам горчиви
    думи с добро
    да приемам смирено
    всяка мисъл с любов,
    на инат и напук
    на живота суров.
    Своенравна съм, зная,
    но не ще се предам,
    пътят ще следвам,
    щото някъде там
    един ангел към мене
    протяга ръце
    и превръща със обич...
    змията в сърце.
  • Прекрасно !
  • Силна изповед. Всяка дума тежи като камък на мястото си и вълнува.
    Поздрав, Таня! Остани винаги боец!
Random works
: ??:??