Отплаване към залеза...
Отплаване към залеза...
Белеет парус одинокый...
М.Ю.Лермонтов
На залеза в сребристата пътека
отплава лодка вдигнала платна,
поела в път безкраен, надалеко,
а за къде не знае и сама,
но бърза да достигне хоризонта
за да последва Слънцето отвъд,
че пътят към Безкрая е самотен-
и птиците над него не летят...
Към нея гледам аз и си мечтая,
защото тя е моята мечта
и моята представа за Безкрая
с романтиката в белите платна...
... А някой ден Великата стихия
и мене понесе ли от брега,
далечен остров искам да открия
от картите пропускан досега...
Под сенките на палмовите вейки
облечени единствено с цветя,
жените там, красиви мургавелки,
ще вият танци с гъвкави тела...
А нощем край огньовете разискрени,
с магията на южните звезди,
когато най-красивата замислено
докосне ме с обнажени гърди,
възможно е в мига да пожелая
на острова да си направя дом-
достигнал най-подире до Безкрая
на любовта през вихреният щорм...
... Мечти!... Мечти!... Но Слънцето залезе,
вълни люлее вятър укротен,
а лодката зад хоризонта слезе
във утрото на следващият ден...
Коста Качев,
12.07.2014.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
