desi_em (Десислава Димитрова)
14 133
20 апр. 2006 г., 12:17

Отражение 

  Поэзия
1306 0 4

Пих текила с пълни шепи
и изгрева посрещах на разсъмване
ванилово и бледо розово - небето
целуваше ме полусънено.
Разказваше ми приказка за сбогом,
за стара лодка в пясъка на времето,
За остров зноен, но самотен-
за птици, плодове и вино.
Докосваше ме с пръсти на момиче,
прошепваше ми нежни думи
Това небе блестеше във очите ти,
но тъй и не успях аз да го видя.

© Десислава Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Деси и това много ми хареса. Сигурно ще се смееш ако ти кажа, че когато нещо много ми хареса и много ме развълнува го усещам физически - докато четох това направо настръхнах. Но последния ред нещо не ми звучи, не мога да кажа защо.
  • Изглежда днес е ден на хубавите стихове!
  • Много мило!6!
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??