Пих текила с пълни шепи
и изгрева посрещах на разсъмване
ванилово и бледо розово - небето
целуваше ме полусънено.
Разказваше ми приказка за сбогом,
за стара лодка в пясъка на времето,
За остров зноен, но самотен-
за птици, плодове и вино.
Докосваше ме с пръсти на момиче,
прошепваше ми нежни думи
Това небе блестеше във очите ти,
но тъй и не успях аз да го видя.
© Десислава Димитрова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
