Отразен в сапунен мехур
Отразен в сапунен мехур
Пътят извива своята песен
И залеза бавно оцветява полетата
И ги завива с велур
„Липсва ми морето" -
Извика една остаряла
Носеща черно чайка
И тъжно клъвна земята
Да издълбае съдбата си
Липсва ми морето
Когато пътувам през стъклото си гледам
Как дърветата се размазват
Бясно назад
Какво търсят
За къде са се разбързали
Отварям прозореца
И вдишвам свобода
Във въздуха се усещат
Солени вълни
И непрестанното шумене
На пристанищния кей
Издишам
Сапунени мехури
Отразили в дъгите си пътя
Едно примигване
И ги пръскам сякаш никога не са съществували
Малки огледални светове
Празни под черупките
29.08.2007
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислав Илиев Все права защищены
