31 ago 2007, 19:15

Отразен в сапунен мехур

  Poesía
720 0 2
 

Отразен в сапунен мехур

Пътят извива своята песен

И залеза бавно оцветява полетата

И ги завива с велур


„Липсва ми морето" -

Извика една остаряла

Носеща черно чайка

И тъжно клъвна земята

Да издълбае съдбата си


Липсва ми морето

Когато пътувам през стъклото си гледам

Как дърветата се размазват

Бясно назад

Какво търсят

За къде са се разбързали


Отварям прозореца

И вдишвам свобода

Във въздуха се усещат

Солени вълни

И непрестанното шумене

На пристанищния кей


Издишам

Сапунени мехури

Отразили в дъгите си пътя

Едно примигване

И ги пръскам сякаш никога не са съществували

Малки огледални светове

Празни под черупките


29.08.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • винаги ще ти липсва морето-но начина по който си го изразил...нямам думи този път
  • Отварям прозореца
    И вдишвам свобода
    ....................
    Дишай,Декс!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...